Премахване на реклами от XIAOMI телефон (Redmi Note 2)

download

Този пост е предназначен за собствениците на телефони на XIAOMI, които са закупили устройствата си от китайските онлайн търговци.  В повечето случаи, тези устройства са предназначени за далекоизточния пазар. Разбираемо, изборът за покупка от там е продиктуван от по-ниската цена и безплатната доставка.

Тези предимства не са случайни и косвено настоящата статия засяга това. 

При наскоро купен от мен телефон, бях изненадан от огромното количество досадни реклами, които се появяват на екрана без някаква причина, при абсолютно ново устройство, без аз да съм инсталирал каквото и да е. Рекламите са на китайски услуги и сайтове, като смущаващото е, че някои от услугите и сайтовете определено се нуждаят от родителски контрол.

Screenshot_2015-10-31-14-24-54Screenshot_2015-10-31-14-24-36

Досега не бях купувал подобни устройства, но в последните няколко години качеството и възможностите на тези устройства, съпоставени със значително по-ниската им цена определено накланят везните в тяхна полза.

Повече от естествено е, че въпросният Xiaomi Redmi Note 2 Advanced Edition използва MIUI фирмуъра на XIAOMI Tech, прекрасен софтуер, но в чистия си вид, така както телефоните излизат от завода.

В моят случай обаче, телефонът работеше под MIUI 66.77.55.00 (LHMCNCH), при официален стоков ROM – MIUI 7 5.10.8.

Screenshot_2015-10-31-14-38-37Screenshot_com.android.updater_2015-10-31-08-20-09

Без да се впускам в особени разсъждения, очевидно е, че продавачът, голям китайски търговец, е модифицирал стоковият ROM или продава телефоните с модифициран ROM, вероятно срещу заплащане от рекламодатели, с цел намаляване на цената или повишаване на печалбите. Или и двете. Това не е недопустимо, но най-малкото не е коректно, тъй като в описанието на продаваното устройство не е обявено, че използва модифициран MIUI 6 ROM. Както подчертах, извън количеството и честотата на рекламите, някои от тях са и със смущаващо съдържание, предвид вероятността телефонът да се използва от деца.

След няколко часа ровене в мрежата, намерих решение, което споделям тук, за да улесня потребителите, които се сблъскат с подобен проблем.

Проверете коя версия на MIUI използва вашето устройство. Става чрез меню Settings » About phone. Най-вероятно е да е последната позиция.

Screenshot_com.android.settings_2015-11-01-08-51-11Screenshot_com.android.settings_2015-10-31-23-09-18

В сайта на MIUI, в секция Downloads изберете производителят на вашият телефон и конкретният модел. Сравнете последната версия на стоковият ROM, с тази която имате инсталирана при вас. Ако версията не е същата, значи или имате модифициран ROM инсталиран на устройството ви, или има по нова версия, която можете да инсталирате.

Изтеглете стоковият ROM от сайта на MIUI или от друго място, на което имате доверие. Лично аз използвах форумът на Honorbuy за моето устройство, откъдето изтеглих фирмуъра. Разбира се, обърнете внимание какво теглите и изтеглете Multi Language стоков ROM, който със сигурност има английски език, а в повечето случаи и български. Например в Honorbuy името на файла е Xiaomi Redmi Note 2 Rom Multi Language [MIUI_V7 5.09.10], като в дясно е указано за коя версия на Android OS е предназначен. В конкретният случай – Lollipop 5.0. В скобите, MIUI_V7 5.09.10, е настоящата версия на ROM файла и е естествено с течение на времето тя да е различна.

Инструкциите за инсталацията са прости, не изискват никакви особени умения, знания или софтуер.

Изтегленият файл е в ZIP формат. Чрез кабела свържете телефонът си с компютъра. Прехвърлете изтегленият файл в паметта на телефона или картата, ако използвате такава, като запомните мястото където сте го прехвърлили.

Стартирайте приложението Updater на вашият телефон. След това, ако използвате MIUI 6 или 7, кликнете на иконата с трите точки горе в дясно, и изберете  “Choose update package”, след което намерете и изберете файла, който прехвърлихте в предната стъпка.
Ако използвате MIUI 5, натиснете бутонът Menu, изберете “Choose update package” и посочете файла от предната стъпка.

Устройството ви ще инсталира ъпдейта или чистия стоков ROM и ще се рестартира. Бъдете търпеливи, инсталацията отнема време, но след това няма да виждате досадни реклами.

Силно препоръчително е след инсталацията да направите wipe и factory reset на устройството си, за да сте сигурни, че не е останало нищо от модифицирания ROM.

Две неща са важни преди да извършите тази операция. Извършете я при зареден телефон и предварително запазете всички важни неща от телефона си и картата памет. Снимки, файлове и т. н. След интервенцията, телефонът ви ще изглежда така, както е излязъл от завода, така че се подгответе за инсталиране отново на всички приложения, които са ви нужни.

За различните устройства има различни начини за wipe и hard reset. За конкретното устройство, питайте или използвайте Google с ключови думи “XYZ wipe and hard reset”, като XYZ е точното име и модел на устройството ви.

 

 

Създаване и конвертиране на електронни книги

Calibre & SigilЛесното създаване, конвертиране и изпращане на електронни книги, в последните години стана възможно благодарение на работата на редица ентусиасти, като аз ще обърна особено внимание на трима от тях, описвайки резултатите от техните усилия, работата със софтуера който са създали. Тук искам дебело да подчертая, че не ги фаворизирам, не. Убеден съм, че има и други добри безплатни, както и платени инструменти, но към настоящият момент аз използвам този софтуер, познавам него и той ми е напълно достатъчен. Готов съм да приема вашите препоръки и допълнения, ще ми бъде безкрайно интересно и ще допълвам тази статия при всеки удобен случай, ако ми предложите добри алтернативи.

Тема тук ще бъдат Sigil – редактора на ePub документи и Calibre – софтуер за създаване, конвертиране на електронни книги, управление на електронната ви библиотека и каквото още се сетите свързано с електронните книги. Така се и нарича, Calibre – ebook management. В основни линии, създаването и поддръжката на Sigil дължим на Strahinja Marković и John Schember, а Calibre на Kovid Goyal.

Електронните книги, които ще четете на вашите електронни четци, биха могли да бъдат в много формати, но едва ли ще ви е нужно да познавате задълбочено всички. Ще пропусна излишните подробности и ще опиша моя опит.

По моето скромно мнение, най-известните и приложими формати са mobi на Mobipocket, собственост на Amazon, затворен; ePub, разработен от International Digital Publishing Forum, отворен и FB2, разработен от Дмитрий Грибов, отворен.

На читателите на Kindle, препоръчвам mobi формата. Някои онлайн библиотеки не предлагат книги в mobi формат, понеже е “затворен”, но с помощта на Calibre, можете да конвертирате наличните формати в mobi за по малко от минута. Не бих искал да споря върху мотивите на противниците на mobi формата. За мен те са детински инат. Най-евтиният и разпространен четец е Кindle на Amazon и въобще не ме интересува механизма на формата му. Аз искам да чета книги, а не да правя reverse engineering на формата на електронната ми книга. И при условие, че има не един перфектен безплатен конвертор, изборът ми е върху native формата на четеца, който използвам.

За всички останали четци на електронни книги препоръчвам ePub или FB2, ако ги поддържат.

Преди да започнете със заниманията си с електронни книги, изтеглете си и инсталирайте Sigil, Calibre и fb2edit. Разбира се, съобразете това което теглите с операционната система която използвате.

SIGIL

За какво можете да използвате Sigil. След като го стартирате, ще видите основния прозорец, като ще се опитам съвсем накратко да обясня кое какво представлява и за какво служи.

Sigil е софтуер, който създава документи в XHTML формат, наследникът на HTML. Ако нямате поне елементарни познания по XHTML, HTML и CSS, ще бъде трудно да проникнете под повърхността на този софтуер. Така или иначе, за елементарни задачи, за елементарно оформление и редактиране на книга, тези познания не са ви нужни.

В лявата част на прозореца ще видите панел с подобно или същото съдържание.

Sigil-1

Section0001 е XHTML файл, който ще е първата глава на вашата книга. Да речем, че сте си набавили някаква книга във Word или PDF формат. Вижте колко глави има, вижте дали има анотация, предговор, епилог и други подобни части на едно произведение. С десният бутон на мишката върху Section0001 си добавете колкото елемента са ви нужни. Section0002, Section0003, Annotation и т. н. Всъщност, кръстете ги както искате, глави, анотация, епилог, предговор, както на вас ви харесва и да е лесно да се ориентирате по-късно. Ще е добре да използвате латинските символи. Добавете и една секция в началото, която кръстете Cover. Тя ще е за корицата на книгата, ако ще има такава.

Сега, след като сте отворили и Sigil и другия документ във Word, PDF или TXT формат, копирайте да речем анотацията и я поставете в съответния елемент в Sigil, от тези които добавяхте в предната стъпка. След това пак с Copy и Paste добавяйте глава по глава в съответната секция, докато стигнете до края. Разбира се, ако сте писател, няма нужда да копирате нищо, просто създавайте нови секции [глави] и пишете, пишете.

Ако ще има корица, подгответе изображението и кликнете с десен бутон върху “Images”. Изберете “Add existing files”, изберете изображението и го добавете. Направете това за всички изображения, които ще ви трябват в книгата. След това отворете секция “Cover”, която направихте преди и от менюто на Sigil изберете Insert » File. Или за по кратко натиснете едновременно Ctrl + Shift + I. От прозореца, който ще ви се отвори, преминете на Images и изберете изображението за корица.

След като сте приключили с това, направете следната операция с всички секции, които имате:

  1. Отворете секцията, която да речем е за първа глава.
  2. Изберете всичко с Ctrl + A.
  3. Натиснете бутона за двустранно подравняване на текста [или натиснете Ctrl + J]
  4. Маркирайте заглавието на главата или номера, ако е само номер. Или името, ако е само име.
  5. Натиснете бутона h1 от бутоните на Sigil [или натиснете Ctrl + 1].
  6. Повторете това за всички глави

Ще обясня какво направихте и защо.

Със стъпка 3, подравнихте текста от двете страни, за да изглежда по-добре.

Със стъпки 4 и 5 маркирахте заглавието на главите за да определите структурата на книгата. Тази маркировка ще се отрази в представянето на съдържанието на книгата, ако искате да вмъкнете такова в началото или в края на електронния вариант. Ако книгата е структурирана по друг начин, да речем в няколко части и глави в тях, за частите можете да използвате маркера h1, а за главите h2. Предполагам, разбирате какъв е смисъла.

Можете да видите структурата във вид на съдържание, като натиснете от менюто View » Table of Contents или Alt + F3. Този прозорец ви дава възможност за по бърза навигация в самата книга.

Sigil-2

След като извършите форматирането по-горе, можете да запазите електронната книга. Тя вече ще е годна за изпращане, конвертиране и допълнителни настройки, чрез Calibre или друг конвертор/мениджър на електронни книги.

Освен написаното по-горе, тук можете да добавите данни за книгата, в самата нея, в електронният и вариант, които после ще ви помогнат в организацията на вашата електронна библиотека. Това се извършва, чрез меню Tools » Metadata editor.

Най-краткото описание на термина metadata е “данни за данните”. Там можете да въведете данни за издателя на книгата, за автора и, за преводача, ISBN номера, жанр, език на книгата и и каквото друго се сетите. Те не са задължителни, но ако се наложи някой да я конвертира след вас, ако има въведени такива данни, това ще му покаже, че книгата е създадена от човек имащ поне малка представа от книгоиздаване и библиографско оформление. Но пак подчертавам, за любителски нужди тези данни не са необходими. Те не се виждат в книгата, а помагат по-късно при организацията на една виртуална библиотека или книжарница, която имате на компютъра си или на отдалечен сървър. Metadata помага на търсачките. Гурутата от известните онлайн книжарници казват, че добре дефинираните и подбрани метаданни продават една книга.

Общо взето, това е абсолютният минимум за запознаване с този софтуер, минимума, който ще ви позволи да го използвате. За елементарна подготовка на електронна книга, това е достатъчно. От тук нататък, ако желаете да се задълбочите в големите му възможности за създаване на електронни книги е, редно да добиете определени познания по HTML, XHTML, както и в използването на CSS. С помощта на CSS можете да постигнете голямо разнообразие от форматиране на текста, което ще го направи по-лесен за четене, по-добре изглеждащ и по удачен за форматиране в други формати.

CALIBRE

Calibre е един от най-добрите безплатни конвертори и инструменти за управление на електронни документи в момента. Можете да го използвате за конвертиране на вашите електронни книги в различни формати, като задавате опции за начина по който ще се вижда книгата и съдържанието и на четеца, да редактирате метаданните за самата книга, както и да изпращате книгата на ваши приятели, директно от компютъра. Приема за импортиране 24 формата електронни книги и може да ги конвертира в 17 други. Поддържа профили за всички по-известни електронни четци.

Calibre има и български интерфейс, не е съвършен, но помага при настройките, ако някой се затруднява с английският език.

Бих ви препоръчал, преди да се заемете с основните настройки, да си подсигурите някои данни, за да ви е по-лесно по-късно.

Преценете от кой e-mail ще изпращате книги до вашето устройство и до устройствата на приятели. Има известни настройки, които трябва да направите, относно hostname на e-mail сървъра ви и порта, който ще използвате. Ще отнеме много време да обясня какво точно трябва да попитате доставчика си, затова ще ви препоръчам по-лесния вариант. Ако нямате, направете си един e-mail адрес в Google и ползвайте него. Calibre има вградена възможност за използване на Gmail, настройките са автоматични и от вас се очаква да въведете само потребителското си име и паролата. Та, както започнах, запомнете този e-mail адрес и го кажете на хората, на които ще изпращате електронни книги. Те трябва да си го въведат в одобрения списък в акаунта си в Amazon.

Попитайте вашите приятели, на кой e-mail адрес да им изпращате книги, както и какъв е четецът който използват и кой формат предпочитат. Това за да конвертирате съответната книга за техния четец и в техният предпочитан формат.

Направете настройките по следния начин.

В основния прозорец на Calibre изберете Preferences. Иконата горе в дясно, зъбните колелета. В раздел Sharing изберете Sharing books by E-mail. Ще ви се отвори прозорец, в който ще направите нужните настройки за изпращане на книги. Кликнете върху изображението за по-голям размер.

SendByEmail

След като имате gmail акаунт [прочетете забележката по-долу] и знаете паролата за него, натиснете върху бутона “Use Gmail”. За hostname и за port, нужните данни би трябвало да се появят автоматично. Като Encription метод аз използвам TLS. Въведете потребителското име във вида xxxxxx@gmail.com и паролата си. В полето отгоре “Send email from” напишете същият e-mail адрес. Натиснете бутона “Test email”. Приемете предупреждението, че на екрана ще се види паролата ви и натиснете бутона “Test”. Съобщението след няколко секунди ще ви покаже резултата от настройките, дали всичко е наред. Ако има някакъв проблем, вижте настройките на Firewall, ако ползвате или настройките на антивирусната си програма. Въведете Calibre, като изключение в настройките на Firewall и антивирусната си програма и тествайте пак.

Забележка от декември 2014 год.
Очевидно има някакви проблеми между Calibre и пощенския сървър на Google, тъй като скоро установих, че в новите версии на Calibre, Kovid Goyal е вградил друга възможност, използва вече друг сървър за обмен на съдържание, а именно безплатната пощенска услуга на GMX. Ще прочета какъв е проблема и ще пиша. Най-вероятно пощенският сървър на Google интерпретира изпращането и получаването на електронни книги като спам или наистина има съображения против тези трансфери, предвид сериозният трафик който генерират. Една средно голяма повест е между един и два мегабайта. В mobi формат. А и нищо чудно, някои потребители да изпращат целите си библиотеки посредством Calibre, респективно през Gmail. Забелязвам в новите версии на Calibre, че има ограничение и при обема изпращането. Лимит изпратено съдържание за определено време. Не може да речем за един час да изпратиш 40 книги. Не е възможно вече, както съм постъпвал и аз, да избера една поредица от 20 заглавия и да я пусна да се изпраща до мой приятел. И той да я получи след 10 минути. Това вече не може да се получи. Изпращам му книга, след един час друга. Така или иначе, никой не чете книги за минути. Всичко опира до трафика, но както обещах, ще прочета и ще допълня повече и конкретни подробности.

Когато всичко е наред, пристъпете към въвеждане на хората, на които ще изпращате книги. Започнете с вас, тъй като предполагам първата книга ще я изпратите на себе си.

Натиснете бутона със символ + в дясната част на екрана. Въведете e-mail адреса на получателя. Това е адреса, който трябва да получите от него и ако това е адреса от акаунта му в Amazon, той трябва да е добавил вашият адрес, този който преди малко написахте, в одобрения си списък. Повтарям го вече няколко пъти, защото това е най-честото нещо което се забравя от получателите и следват дълги размисли защо не получават книгите изпратени от вас. Ако този първият адрес, който въвеждате за получател е вашият, предполага се, че сте си направили вече тези настройки.

Въведете си всички получатели. Разбира се, можете да го направите и по-късно, когато се запознаете с нови хора, с които искате да споделяте книги.

В полето след e-mail адреса са списъка на форматите, които биха могли да му бъдат изпратени, като се следва реда в който са изредени. Ако някой не иска да му изпращате mobi формат, а ePub, махнете mobi формата и преместете ePub на първо място. За всеки получател подредбата може да е различна.

Разбира се, ако вашите приятели ползват различни формати, то би трябвало да имате конвертирани книгите в тези формати. За да е по ясно, усещам, че може да се получи объркване, ще обясня.

Приемаме, че групата читатели във вашият списък ползват различни четци и различни формати. Минка ползва четец ePub формат, Минчо ползва четец с mobi, а Методи предпочита FB2. Когато на вас ви попадне книга, която искате да споделите с тях, чрез Calibre, ще напиша как, трябва да я конвертирате във всички формати на приятелите, на които искате да я изпратите. В случая трябва да я имате в ePub, в mobi и във FB2. Ако сте я конвертирали, когато решите да я изпращате, като от менюто изберете получателя, Calibre ще “провери” в настройките в какъв ред сте посочили форматите за конкретния получател и ще изпрати първия формат от указаните, ако го има. Ако не, ще изпрати втория. Но ако сте прецизен, ще конвертирате книгите си във всички формати, които ползват всички ваши приятели. Звучи много, но не е. Аз лично конвертирам само в mobi и ePub. Няколкото ми приятеля и семейството ми ползват такива четци. Принципно, ако сте забравили дали сте конвертирали или не една книга от вашата библиотека, можете да погледнете в дясната страна на основния прозорец на Calibre и да видите в какви формати я имате налична на компютъра. Третият ред под книгата е “Formats”.

Formats

Конвертирането е просто, има само няколко настройки, засягащи добрия вид на книгата на самия четец, да е лесна и приятна за четене.

Когато си свалите книгата, да речем в ePub формат, в основният прозорец на Calibre натиснете “Add books”, иконата на книга със знак + , горе в ляво. Изберете файла, който сте свалили или сте си направили и след секунди книгата ще е в библиотеката ви във ePub формат.

Започвам конвертирането с въвеждането на метаданни, като това, както написах по-горе, не е задължително, но на мен ми доставя удоволствие, а и после по лесно се ориентирам в списъка с книги, които имам. Ако не са въведени, въведете автор, въведете името на книгата, езика на самата книга, дата на издаване [потърсете я в интернет], издател. Ако е част от някоя серия, въведете и номера и от серията. Да речем скоро четох [и продължавам да чета] някои от новелите на Майкъл Конъли, класически криминалета. Принципно, не са свързани една с друга, могат да се четат и отделно, но така или иначе, все има по нещо във всяка книга, което засяга написаното в друга. В някой случай персонаж, в някой случай ситуация или място от предна книга, И е интересно, ако има възможност книгите да се четат в реда им на написване. Да речем серията за детектив Йеронимус ‘Хари’ Бош. Не са една или две, и в него случай е добре да се отбелязва коя поред е книгата в серията, за да можете после да ги изпращате на вашите приятели в същият ред, четенето да им доставя по-голямо удоволствие. Тези данни се вписват в метаданните и излизат в полето “Series” в основния екран на Calibre.

След като въведа метаданните, форматирам книгата в желания от мен формат, в случая mobi, като правя само няколко настройки, на които ще ви обърна внимание.

Десен бутон върху книгата в списъка и изберете Convert books » Convert individually. В отворилия ви се прозорец изберете горе в дясно изходния формат, този в който искате да конвертирате. В моят случай аз избирам MOBI.

След това, в лявата страна, позиция по позиция, можете да променяте опциите. Когато конвертирам в mobi формат, оставям всичко както си е по подразбиране, като  променям само следните опции:

Look & Feel – в полето Minimum line height му задавам 140 % и чеквам Remove spacing between paragraphs

Page Setup – указвам четеца, за който конвертирам. В общият случай е за мен и това е Kindle с default input profile в полето под него

Structure detection – чеквам Remove first image

Натискам бутона “ОК” и изчаквам около минута да се конвертира книгата. Долу в десният ъгъл на Calibre има един кръгъл маркер, който показва кога действието, което сте избрали е свършило. Ако желаете, конвертирайте и в други формати, в зависимост от това дали ще са ви нужни за други получатели. Като приключите, пак с десният бутон върху книгата изберете Save to disk in a single directory. По този начин ще запазите всички формати на тази книга на едно място.

На собствениците на Kindle препоръчвам да си свалят Kindle Previewer от сайта на Amazon. Това е малък софтуер, нещо като виртуален Kindle на вашият компютър. Да видите резултата, като конвертирате в mobi формат. Мой приятел го определя, като обръщане в тоалетната след като сте направили определени усилия. Да видите каква точно сте я свършили. След като го инсталирате, натиснете символа “Home” горе в менютата и си го настройте за вашият модел или модела за който сте конвертирали. Посочете го в меню “Settings”. За Kindle 4 и Kindle 5, посочете Kindle Paperwhite. Размера на дисплея е същият.

Previewer

Изпращането до вашето или устройство на приятел става, чрез натискане с десният бутон бърху книгата, “Connect/Share” » “E-mail to” и избор на получател. Там ще са всичките приятели, които сте въвели в настройките по-рано. След като изпращането завърши [вижте кръглия маркер долу в дясно], можете да звъннете на приятеля и да му кажете да провери за нещо ново. Ако до 4-5 минути не е получил нищо, значи трябва да си провери настройките в профила, дали e-mail адреса от който изпращате е в одобрения списък.

Как става проверката за нови книги, които са ви изпратени.

Предполага се, че сте в Airplane Mode, изключен Wi-Fi, тъй като в общият случай не ви е нужен постоянно. Поне аз така постъпвам, няма нужда да изразходвам батерия за нещо което не ми е нужно непрекъснато.

На вашият Кindle, натиснете бутона “Начало”, този със символа “къща”. След това натиснете бутона “Меню” и изберете Sync & Check for Items. Ще ви попита дали да изключи Airplane Mode, съгласете се, това ще включи Wi-Fi на устройството ви. След минута, Kindle ще се свърже с облака ви и ако има нещо ново ще ви го изтегли. След това можете отново да минете в режим Airplane Mode. Става пак чрез бутона “Меню”, избирате Settings и натискате върху позиция Airplane Mode. Потвърдете, ако ви попита. Ако всичко е наред, символа на самолет горе в дясно ще ви покаже, че сте в Airplane Mode.

Мисля, че изложението ми по-горе, както и останалите статии посветени на електронните книги и e-ink технологията, в общи линии обхващат основните неща, които трябва да се знаят. Ако имате някакви въпроси и допълнения, всеки коментар ще е добре дошъл.

Допълнително по темата:

Електронни книги, E-ink технология
Регистрация на Kindle, настройки

Регистрация на Kindle, настройки

Amazon KindleМного пъти са ми задавали въпроса кое налага регистрацията на Kindle четеца в мрежата на Amazon. Улеснение, това е отговорът.

Да, можете да качвате в устройството си желаните от вас книги и чрез персоналния си компютър и кабел, но идеята е да имате облак с вашата библиотека, винаги наличен и “включен”, в който освен всичко друго да можете и да приемате книги от ваши приятели или закупени от многобройните онлайн книжарници за електронни книги. Разбира се, и да изпращате книгите които сами сте създали или конвертирали, до вашето устройство, без да ползвате кабел.

За тези, които за първи път използват електронния четец на Amazon, съвсем накратко, идеята е следната:

След регистрирането на вашето устройство, респективно чрез създаването на Amazon акаунт вие разполагате с 5 GB, в които можете да съхранявате вашите електронни книги, снимки, а дори и музика. За колко точно книги ще ви стигне това място е трудно да се отговори, но да речем Kindle 4 и Kindle 5 разполагат с 2 GB собствена памет и могат да съхранят над 1 000 електронни книги. Сами можете да си направите сметката за количеството книги, които можете да съхраните в облака ви в Amazon.

Отделно от това, ако сте дали възможност, ще стигна и до там по късно в настройките на самия ви акаунт, ваши близки могат да споделят книги с вас, като ви ги изпращат в облака, а вие да изтегляте при свързването ви чрез Wi-Fi. Без кабели и без компютър, дори на плажа, ако имате налична свободна Wi-Fi връзка.

Регистрацията на новозакупеният Kindle е пределно проста и интуитивна, като в тази статия ще разгледам как да се направи това, чрез самото устройство, чрез четеца.

За съжаление Amazon все още не са вградили български интерфейс, българско меню на електронните си четци или поне на Kindle 4, Kindle 5 и Kindle Touch, с които имам опит. Уверен съм, че ако има ентусиасти, които да се свържат с Amazon, те ще им изпратят файловете за локализация и в рамките на един месец, българското меню ще е факт. Но, подчертавам, това по мои предположения,  зависи от нас.

Ще избера английски език за описанието на самите опции в менюто, тъй като с него се справям по-добре от останалите възможности за немски, испански, френски или португалски език.

Ако някой от вас желае, може да напише e-mail на Джеф Безос и да изрази възмущението си от липсата на български интерфейс. Няма и македонски, така че може да насъскаме и македонците.

Нека да започнем със същинската тема на настоящата статия.

На първо време, убедете се, че устройството ви има достатъчно заряд за да изпълните регистрацията. Четеца е изключително икономичен и зарядът на производителя, с който вие сте получили новия Kindle, дори и малък, е повече от достатъчен. Нямате ли съобщение за зареждане на екрана, можете да бъдете спокойни.

Тук според мен е мястото да направя една забележка, относно комплектовката на устройството, което сте получили.

Както вече сте забелязали, в кутията на Kindle 4 или Kindle 5 има кабел, но няма USB charger, тъй като той се продава отделно. На цена в границите от $15 до $20.

Не знам причините за това, но лично аз ползвам китайски USB chargers за два лева или зареждам директно от компютъра, в зависимост от ситуацията.

Има достатъчно такива USB chargers на пазара, като е важно да се отбележи с какви характеристики е оригиналния USB charger на Amazon.

Той е със следната спецификация:

Вход [AC] – 100-240V, 50/60Hz

Изход [DC] – 4.9V, 0.85A

Имам предвид, че при закупуването, трябва да се ориентирате приблизително за такива характеристики.

Лично аз съм зареждал с китайски chargers 5V /1А и 5V/ 0.7А. Тези, които си купих последно, изглеждат така.

charger

С такива характеристики са и зарядните за телефоните на Samsung, ползвал съм и тях и досега проблеми съм нямал.

Продължавайки с регистрацията, първо искам да започна с описание на бутоните, тъй като при регистрацията ще си служите с тях.

Amazon Kindle 4 и Amazon Kindle 5 разполагат с пет основни бутона в долната част, под екрана.

keys

Мисля, че достатъчно ясно съм ги описал в изображението, като по-особен е бутона “Навигация”. Ще го нарека “петпосочен” бутон, по аналогия с английското му наименование “5-way controller”.

Натискът в четирите страни на квадрата мести избора ви по менютата в съответните посоки, а натискът на средната част потвърждава избора ви.

Включването на вашият Kindle се извършва, чрез бутона в най долната част, под бутона “Навигация”. Чрез кратко натискане, той служи и за преминаване или излизане от режим Screensaver.

Power

До него се намира контролна лампичка, която показва определени състояния на устройството, както и порта за данни и зареждане [MicroUSB].

Нека продължим с процедурата по регистрация на новият ви Kindle.

Включвате устройството си, чрез задържане на малкото бутонче onn/off, това отдолу.

След стартирането за първи път, следва избор на език, аз ще ползвам английски. Може да бъде променен после по всяко време.

Следващата стъпка е свързване на устройството с наличната Wi-Fi мрежа. Предполага се, че имате такава в къщи или сте на място със свободна Wi-Fi точка.

wifi

След като знаете името на наличната мрежа, както и паролата за нея, с навигационния бутон идете на “connect to wi-fi” и натиснете средната му част [на навигационния бутон].

Ще ви се появят наличните мрежи, пак чрез навигационния бутон отивате върху желаната от вас и натискате бутона.

В съответните полета въведете нужните данни [потребителско име и парола] и ги потвърдете с позицията “submit”.

wifi_1

След успешно свързване, ще видите горе в десния ъгъл активен символа за безжична връзка и следва да изберете начина по който ще създадете вашият Amazon профил [Amazon account]. Както вече подчертах, аз ще опиша създаването на акаунт от самото устройство, третата позиция, “Create an account from your Kindle”.

account

Първата стъпка, която ще ви бъде предложена е да изберете мястото където се намирате. Аз избрах Bulgaria.

След това въведете името си, E-mail адреса си и паролата, която ще ползвате за акаунта си в Amazon. Виртуалната клавиатура се включва, чрез бутона “Клавиатура”, мисля че това е ясно.

Силно препоръчвам да въведете смислено име, ако не въвеждате истинското си, тъй като после това ще е името на устройството ви. Ако да речем напишете като име Chernata Maimuna, устройството ви по късно ще се появява като Chernata’s kindle.

Въведете и реален E-mail адрес, такъв който използвате, тъй като там ще получавате съобщения за одобрение на приятели, които ще ви изпращат книги, както и ще използвате в случай, че забравите паролата си.

Съобразете и това, че като си създадете Amazon акаунта, вие ще получите и E-mail адрес от вида xxxxxxxxx@kindle.com, който ще се използва за да ви изпращат книги. По друг начин казано, ако сте въвели при регистрацията адрес chernata.maimuna@gmail.com, адреса ви в Amazon почти със сигурност ще е chernata.maimuna@kindle.com. След като попълните тези данни, завършете регистрацията, като натиснете “Create account”.

Ще ви се появи меню, в което да въведете начина за плащане при закупуване на книги от Amazon, данни за картата и др.

Пропуснете това меню, чрез бутона “Skip”, тези данни можете да въведете и промените по-късно, когато желаете.

За адрес посочете каквото желаете в задължителните полета, не може да се завърши регистрацията без някакъв адрес. Тези данни могат също да бъдат променени или изтрити по късно, така че попълвайте спокойно каквото решите. Този адрес служи за получаване на стоките, които сте закупили от Amazon. Може да бъде повече от един. Аз лично въведох някакъв адрес, който после изтрих чрез редактиране на акаунта в Amazon, чрез компютъра ми. По-лесно се пише на истинска клавиатура, а и Kindle не разполага с клавиатура на кирилица. Опитайте се да напишете село Джулюница, обл. Велико Търново или  ул. Адмирал Рождественски, на латиница. И българския пощальон да го прочете без да се самоубие. Ако ми се наложи да получавам нещо от Amazon, ще си въведа тогава адреса, в зависимост от мястото където съм.

Ако всичко е успешно, на екрана ще видитв съобщение “Thank you, your Kindle is now registered”.

С това, регистрацията на вашето устройство е приключила.

Редно е да направите и някои настройки в акаунта си в Amazon. Това, за да можете да получавате книги от приятели в облака си, респективно той да ги доставя на вашия четец при включен Wi-Fi и налична връзка.

В какво се състоят настройките ви, ще бъда пределно кратък.

Отваряте сайта на Amazon

В горната дясна част, намерете “Hello. Sign In Your Account”

Sign-In

Избирате Sign in, въвеждате e-mail адреса, с който сте се регистрирали и паролата си.

След като вече сте влезли в акаунта си, поставяйки мишката отново върху същото място, ще видите следните опции:

Settings_1

За основните, първоначални настройки, изберете “Manage Your Content and Devices”. В отворилия ви се прозорец ще видите три части. “Your Content”, “Your Devices” и “Settings”

nd1

Първите настройки, които трябва да направите са в раздел “Settings”.

Когато сте в него, обърнете внимание на две позиции от тези по-долу. В позиция “Personal Document Settings”, подпозиция “Send-to-Kindle E-Mail Settings”, можете да видите адреса, на който могат да ви се изпращат книги, тези които ще получите вие. Този адрес трябва да дадете на вашите приятели, за да ви изпращат книги или да си настроите програмата, с която вие сам ще изпращате книги до устройството ви.

За да получавате книги от някого обаче, вие трябва да сте го одобрили.

В подраздел “Approved Personal Document E-mail List” виждате позицията E-mail address. В този раздел виждате e-mail адресите, от които ще приемате документи или книги, когато ви ги изпратят. Много важен момент. Когато искате от някого да ви изпрати книга и вие да я получите, трябва да го попитате от кой e-mail адрес ще ви изпраща книги и предварително да го добавите в този раздел. Да го наречем “одобрен списък”. Иначе няма да получите книгата. Ще получите e-mail, че някой се опитва да ви изпрати книга, но не е в одобрения списък и ще ви бъде предложено да го одобрите. Можете да го направите, но трябва отново да се свържете с изпращача и да му кажете да ви изпрати съдържанието пак. Въвеждането на нов одобрен адрес става от позицията “Add a new approved e-mail address”, отдолу под списъка.

Всичко това е направено, за да бъдете предпазени от спам. Да не може който и да е да ви изпраща документи и/или книги, а само хората, които сте одобрили предварително, въвеждайки e-mail адреса им в списъка с одобрени адреси.

Сега е момента да се свържете с приятелите си и да ги попитате от кой точно адрес ще ви изпращат книги. И да го въведете.

Когато имате вече изпратени книги, можете да ги видите, като се върнете обратно горе и от позиция “Settings”, преминете в позиция “Your Content”.

От падащото меню, там където пише “Books”, изберете “Docs”. Там са вашите книги, които сте получили от приятели.

nd2

Това е и мястото, от където можете да изтриете книгите, които вече не желаете да бъдат във вашата библиотека. След това можете да ги изтриете и от самия четец. Двете действия са правят отделно и не зависят едно от друго, много потребители забравят това.

Имате връзка от облака, вашата виртуална библиотека, към четеца. Получавате на четеца книги, които са ви изпратени в облака, но ако ги изтриете от четеца, те не се изтриват автоматично от облака. И обратно, ако ги изтриете от облака, те не се изтриват от четеца. Изтриването на книги трябва да стане и на двете места поотделно.

Това е направено за в случаите, когато сте прочел вече една книга и нямате нужда вече от нея на четеца, но искате да си я запазите. Изтривате я от четеца, но тя си остава в библиотеката ви и можете да си я изпратите отново до четеца, когато пожелаете.

Общо взето, това са основните моменти при регистрацията и настройките на вашия нов четец. Ако нещо съм пропуснал, готов съм да приема вашите коментари и препоръки. На всички нови собственици и читатели на електронен четец, желая успешна регистрация и приятно четене.

Допълнително по темата:

Електронни книги, E-ink технология
Създаване и конвертиране на електронни книги

Електронни книги, E-ink технология.

eilogoВ тази статия ще разгледам най-общо какво представлява E-ink технологията, така нареченото “електронно мастило”, широко навлязла в електронните четци или електронни книги. Ще започна с малко история, съвсем накратко.
Първият изследовател, който сериозно работи по създаването на електронна хартия е Ник Шеридън, физик в Xerox Palo Alto Research Center (PARC). През 1975 година Шеридън започва да работи по идеята си за “замяна” на мониторите при четене с нещо приличащо на хартия, даващо такава резолюция, че да е годно за четене без затруднения. Скоро ученият е готов с алтернативна технология, известна като Gyricon. Това изобретение представлява прозрачен силиконов лист, към който са закрепени голямо количество пластмасови сфери, всяка от които има диаметър по-малък от човешки косъм. Всяка сфера притежава черна половина, с положителен електрически заряд, и бяла половина, която е електронеутрална. При подлагане на сферата на електрическо поле, то привлича или отблъсква нейната черна половина и по този начин кара сферата се завърта. Ако белите половини застанат към горната страна на силиконовия лист, четеца вижда бели точки, ако черните половини се спрат към читателя, точките са черни.

Gyricon balls

Когато Шеридън създава първия работещ прототип на изобретението си, неговите очаквания са първите модели да се появят на пазара през 1985 година.

Същевременно, на дневен ред са били редица проблеми свързани с производството, някои от тях технологични, някои свързани с цената за производството на такъв тип дисплеи. След извършване на задълбочени анализи и невиждайки смисъл в развитието на технология, която произвежда скъп черно-бял заместител на екран за лаптоп, Xerox отстранява Шеридън от проекта за електронната хартия през 1977 година.

В средата на деветдесетте години, Джоузеф Якобсън, физик, работещ в MIT Media Lab, започва разработки със свои колеги по създаването на електронна хартия, като същевременно среща същите технологични трудности, каквито е срещнал Ник Шеридън от Xerox. Очевидно било, че трудностите по създаването на голямо количество еднакви по размер черно-бели микро сфери е основната пречка при прилагането на тази технология.

След редица изследвания и опити, те прилагат различен подход, а именно кухи капсули, запълнени с позитивно заредени бели пигментни частици и негативно заредени черни пигментни частици. Всички те плуващи в прозрачно масло.

Съвсем неглижирано, принципът на работа е следният:

При точно адресиран електронен слой 7, към определени адреси се подават положителни или отрицателни заряди, които привличат или отблъскват съответните заредени пигментни частици към дъното на капсулата или нейния връх, който се вижда от читателя.

Electronic paper

1 Горен прозрачен слой
2 Прозрачен електроден слой
3 Прозрачни микро капсули
4 Позитивно заредени бели частици
5 Негативно заредени черни частици
6 Прозрачно масло
7 Пиксел адресиран електроден слой
8 Поддържащ слой
9 Посока на светлината
10 Черно
11 Бяло

Предимствата на E-ink технологията при определени дейности е безспорна.

При LCD дисплеите разполагаме с множество на брой пиксели, като всеки от тях е разделен на три, за всеки един от основните цветове на които се разлага светлината – червен, зелен и син.

За да възпроизведе конкретен цвят, всеки пиксел пропуска с определена сила някой от цветовете, като за бяло пропуска всички, а за черно не пропуска през себе си светлина.

Изследванията показват, че това е и една от причините за умора на очите при продължително четене от екрана на вашето устройство с LCD дисплей, като телефон, таблет или монитор.

Усещането при четене на електронен четец е впечатляващо. Най-общо казано, имате усещането че четете от лист, който се намира под тънък прозрачен слой.

E-ink-Paper-LCD

По-малката умора на очите при E-ink технологията, в общия случай се дължи на факта, че при нея няма светлина излъчвана от дисплея. Ние виждаме отразената светлина от пигментните частици в капсулите. Така, както виждаме оцветените с мастило зони върху класическата хартия.

Разходът на енергия при E-ink дисплеите е нищожен. Батерията на по-популярните устройства издържа по 8 седмици с едно зареждане, като тези резултати са базирани на тридесет минути четене на ден или общо около 28 часа с едно зареждане.

Моя опит показва, че когато наистина имам нещо интересно за четене и чета всяка свободна минута, по всяко време на денонощието, в най-лошият случай се е налагало да зареждам моя Kindle 4 след две седмици интензивно четене.

От друга страна, предвид E-ink технологията която описах по-горе, няма нужда да изключвате вашият Kindle. Аз не го правя никога. Случвало се е да загасне един или два пъти, когато съм забравил да го заредя месеци наред. На практика, той черпи енергия само при разлистване на следваща страница.

E-ink дисплея може да се чете и при силна слънчева светлина. Дори по-добре. Няма отражения, които да ви пречат. Дисплея е Glare-Free.

От устройствата с такива дисплеи се чете, както се чете от хартия, нужна е светлина, не могат да се четат на тъмно.

Вариациите на устройствата Kindle са доста. Различни размери на дисплея, има модели обрудвани с touch screen дисплей, с 3G връзка освен Wi-Fi, както и модели с вградена подсветка на самия дисплей [Kindle Paperwhite]. Самата подсветка на Paperwhite е технологична иновация. Самото контструктивно решение е уникално и ако ми остане време, на друг етап ще ви запозная и с него.

Ако, и когато си закупите подобен четец, ви предлагам да прочетете как да го регистрирате в Amazon, както и начина по който да направите настройките си в Amazon акаунта, за да го изполвате с пълната му функционалност.

Съвети при избор и покупка:

Марката. Марката е без значение стига да предлага нужната ви функционалност. Към 2014 г. най-добрите четци на електронни книги са Kindle на Amazon, Nook на Barnes & Noble и Kobo на Kobo Inc. Реда в който съм ги изписал е случаен.

Поддръжка на кирилица. Това е важно, ако желаете да четете книги написани на кирилица. Потърсете информация преди да се спрете на конкретна марка и модел. Моите впечатления са от Kindle на Amazon, там поддръжката на кирилица е без забележки. Няма обаче български интерфейс, респективно българска клавиатура, което прави търсенето на кирилица в самия текст невъзможно. Аз не ползвам такова търсене на четеца, така за мен това не е недостатък.

Поддържани формати. Пак на база мои впечатления, желателно е да се поддържат следните формати: AZW3, AZW, TXT, PDF, незащитен MOBI, PRC, HTML, DOC, DOCX, JPEG, GIF, PNG и BMP след конверсия. Ако поддържа и Epub, това е плюс. В противен случай, с помощта на Calibre конвертирам Epub в MOBI и изпращам файла на Kindle. В страниците на производителите има достатъчно информация за поддържаните формати.

Свързаност. Желателно е да имат възможност за безжична Wi-Fi връзка. 3G и кабел също са варианти, но най-голяма свобода имате с Wi-Fi.

Аудио изход. Някои модели разполагат с такъв, ще ви е полезен, ако искате да слушате музика докато четете. Може да ви служи и ако искате да използвате синтезатор на глас, който да ви “чете” книгата. Не съм уверен в наличието на синтезатор за български език за електронни четци. Имайте предвид, че слушането на музика докато четете увеличава разхода ви на енергия.

Подстветка на дисплея. Тази опция е желателна при определени навици на четене. Ако искате да четете на тъмно, без да пречите на никого в стаята, в купето на влака или в автомобила, изберете четец с вградена подсветка. Като опция, има предпазни калъфи за Kindle, които разполагат с led осветление, вършещо същата работа. Има такива калъфи и в Amazon и на братския китайски пазар, като разликите в цените са забележителни.

Touch-screen. Опция, която е улеснение при прелистването и навигацията. Прелиствате, увеличавате и намалявате размера без бутони, само с пръсти. Ако ви харесва този начин на навигация, този е вашият избор. На мен лично не ми допада, защото имам параноична непоносимост към следи от мазни пръсти по екрана. Ползвам протектори, отново от братския китайски пазар, които почиствам редовно, а и не се притеснявам за драскотини по екрана.

Размер на екрана. Отново личен избор. Големият дисплей е по-лесен за четене, но по труден за носене, да речем в джоба на сакото или дамската чанта. А и е по-скъп. Аз използвам Kindle 4, Kindle 5 и Kindle Touch с размери на екрана 6” и нямам оплаквания.

With или Without Special Offers опция при покупка на Amazon Kindle – Това е опция, която ви спестява $20. Наличието на тази опция [With Special Offers] представлява реклами от Amazon, когато сте в режим Screensaver или при разглеждане на съдържанието на вашето устройство, книгите които са в него. Не се появяват в никой друг случай и не пречат по никакъв начин на четенето. Не черпят енергия, тъй като се ъпдейтват само при включен Wi-Fi, който при мен включвам само при изтегляне на нова книга от облака ми. Като заключение, на мен не ми пречат, а в някои случаи има наистина хубави книги на невероятно ниска цена. Ако това ви се струва приемливо, спестете си $20 и купете устройство With Special Offers, те няма да ви пречат. Аз имам и от двата вида.

Покупка “втора ръка”. При всички случаи, преди да платите, проверете дали вашият Kindle или друго устройство е дерегистрирано от сайта на Amazon. Това е много важно, за да можете да използвате после четеца си с пълната му функционалност. За дерегистрация, продавача трябва да знае потребителското име и паролата за профила, в който е било регистрирано устройството. Ако вашият Kindle е откраднат от някого, продавача няма как да знае тези данни. Другият вариант е да ги е забравил, но има начин да ресетне паролата си, ако е собственик на е-mail адреса, регистриран в акаунта на Amazon. Не приемайте никакви обяснения, искайте дерегистрирано устройство. Проверката при Kindle се прави от меню Settings » Registration. Ако там пише deregister, значи устройството ви НЕ Е дерегистрирано.

Калъф, протектор и микрофибърна кърпичка. Набавете си ги, ако държите дълго време четеца ви да има естетичен вид. Това не е задължително, но аз винаги давам такива съвети. Китайците продават хубави калъфи, перфектни протектори за дисплея [слюда], които си вървят с микрофибърни кърпички. За последният Kindle не ми се чакаше две седмици за калъф от Хонг Конг и си вземах перфектен такъв на Hama от една от търговските ни вериги за 17 лева. Не е особено евтин, но помислете, че може би някога ще искате да смените устройството и да продадете това. Естествено е купувача да плати повече за устройство без драскотини и други мизерии по него. Слюдите са по 1-2 лева, колкото две кафета.

Допълнително по темата:

Регистрация на Kindle, настройки
Създаване и конвертиране на електронни книги

Инсталация на Windows от USB, как да направим USB bootable

windows7_pendriveОт известно време насам, при каквито и да е нови инсталации или преинсталации на операционни системи, предпочитам да го правя чрез USB флаш памет, без значение дали компютърът разполага с оптично устройство [CD/DVD] или не. Опцията в BIOS за стартиране от USB, поне по мое мнение, отдавна вече е стандарт, а не опция. Отделно от това, инсталацията протича осезаемо по-бързо.

В интернет могат да се намерят готови приложения, чрез които при условие че имате инсталационен диск на операционната система, можете да подготвите USB паметта си за инсталация от нея, но моите лични впечатления са, че не винаги операцията е успешна. По ред причини, повечето от които се крият в състоянието на компютъра на който се прави, както и от политиката за сигурност на самия компютър.

Затова, в настоящата тема ще ви опиша как да го направите “на ръка”, вие самите, условно без помощта на отделен софтуер.

В тази връзка, бих искал да направя някои пояснения към терминологията, която ще използвам. Не ви налагам да я използвате и не твърдя, че е коректна, правя го само за да разберете по-лесно написаното по-долу.

  • BIOS – означава Basic Input/Output System (основна Вход/Изход система). BIOS-ът е малък програмен код, софтуер, който се стартира с включването на компютъра и се намира в чип, разположен на дънната платка на компютъра ви. Грижи се за много от хардуерните устройства като монитор, хард диск, флопи, DVD/CD устройство. Той също намира и стартира операционната система на компютъра. Съдържа част от данните необходими за конфигурирането на хардуера.
  • Bootable устройство – устройство, което съдържа файлове необходими за стартиране на определени команди, софтуер или операционна система още на ниво BIOS.
  • Дистрибутив – набор от файлове, нужни за инсталиране на операционната система. Инсталационния диск на Windows , който сте си купили от магазина или сте го изтеглили от … някъде, наричам дистрибутив.
  • Image [имидж] File – Обикновено са с разширение .iso, .bin, .cue. Без да се задълбочавам в подробности, приемете този файл за вид архив. За да го използвате директно, трябва да го разархивирате с помощта на архиватор или определен софтуер който “монтира” имидж файла във виртуално устройство. Пиша това, защото има известна вероятност да получите дистрибутива на операционната система, от който ще инсталирате, точно в такъв вид, като имидж файл.
  • DISKPART – DISKPART е текстов команден интерпретатор, който ви позволява да управлявате обекти, като disks, partitions или логически части от тях, използвайки скриптове или с директно въвеждане на команди. В определени случаи, някои от действията на DISKPART водят до загуба на данните в устройството с което оперирате, така че използвайте този инструмент внимателно, той ви дава извънреден контрол върху обектите с които оперирате, особено ако го използвате като потребител с права на администратор във Windows.

Преди да започнете, се уверете, че размера на USB паметта, която ще използвате е с достатъчен размер за да събере инсталационните файлове на версията Windows, която ще инсталирате. Уверете се също, че във въпросната USB памет нямате ценни файлове. Ако имате такива, копирайте ги на друго устройство.

Набавете си инсталация на Windows, на CD/DVD или запишете инсталационните файлове от CD/DVD на място в компютъра, което ще запомните и лесно ще намерите когато се наложи. Ако ще ги записвате в твърдия диск на компютъра, направете си папка за това, по възможност в главната директория и с кратко име. Да речем, ако коренната директория ви е C:\, направете там папка w7 и запишете инсталационните файлове вътре. Това го препоръчвам за улеснение при посочването по-късно на мястото на файловете за инсталация, които ще запишете в USB паметта. Всичко това трябва да направите на компютъра, с който ще направите USB Bootable Drive за инсталация на Windows на друг компютър.

Поставете USB паметта в слота.

Стартирайте командния интерпретатор cmd.exe, като е нужно той да е elevated command prompt. Последното означава cmd.exe да бъде стартиран с администраторски права.

Направете това, като в search полето на Start менюто напишете cmd и когато cmd ви се появи [най-отгоре], чрез десния бутон на мишката изберете “Run as administrator”.

USBBoot

Ще ви се отвори командния прозорец, като за удобство първо ще напиша командите, които ще трябва да изпишете, а след това ще ви демонстрирам, чрез изображение, как би трябвало да изглеждат в самия прозорец.

  1. Напишете DISKPART и натиснете enter
  2. Напишете LIST DISK и натиснете enter. Тук е мястото да се ориентирате, това е важно, кой от дисковете които виждате е вашето USB устройство. Ориентирайте се по размера му, като най-вероятно то ще е последното устройство в списъка. В моя пример аз използвам 4GB USB Flash устройство [3841 MB] и при мен е Disk 1.
  3. Напишете SELECT DISK 1 и натиснете enter. Разбира се, ако при вас не е Disk 1, напишете вашия номер, това е просто пример.
  4. Напишете CLEAN и натиснете enter
  5. Напишете CREATE PARTITION PRIMARY и натиснете enter
  6. Напишете SELECT PARTITION 1 и натиснете enter
  7. Напишете ACTIVE и натиснете enter
  8. Напишете FORMAT FS=FAT32 QUICK и натиснете enter.
  9. Напишете ASSIGN и натиснете enter. Ако ви се появят някакви прозорци от Auto Run функцията на Windows, спокойно ги затворете.
  10. Напишете DETAIL DISK и натиснете enter. Запомнете буквата на вашето устройство. В моя случай тя е H:
  11. Напишете EXIT и натиснете enter
  12. Сега следва копирането на инсталационните файлове на Windows на USB устройството.
    Тук правим следните предположения, като вие трябва да заместите вашите данни в командата в следващата точка:
    C:\W7\ – в тази папка са моите инсталационните файлове на Windows
    H:\ – при мен USB устройството е с буква H:. При вас може да е с друга буква предвид броя на логическите дискове, които имате на компютъра. В следващата команда заместете вашите данни.
  13. Ако все още ви е отворен прозореца на cmd, напишете:
    XCOPY C:\W7\*.* /S /E /F H:\
    Ако вашите файлове не са на компютъра, а на инсталационен CD/DVD и CD/DVD устройството ви е да речем с буква G:, a USB е с буква Y:, командата би изглеждала по следния начин:
    XCOPY G:\*.* /S /E /F Y:\
  14. В зависимост от бързината на вашия компютър, записването на файловете ще отнеме известно време. Изчакайте копирането на файловете, след като то завърши в края на прозореца на cmd ще видите отчет колко файлове и директории са записани. При мен е само един текстов файл, просто за пример. След като копирането завърши, вашето USB устройство вече е готово за инсталация. Бъдете търпеливи, в някои случаи копирането може да продължи повече от няколко минути, в зависимост от бързината на компютъра и USB устройствoтo, които използвате.

Цялата тази операция би изглеждала така в командния ви прозорец. Кликнете върху него за по-голямо изображение:

USBBoot_1

Искам да подчертая, че е важно да имате представа какво записвате на USB устройството си.

Файловете .iso, .bin, .cue, в общия случай не са инсталационни файлове, а image, “образ” на инсталационния диск. Следователно не трябва да ги записвате така, а трябва първо да ги разархивирате. С архиватор по ваш избор. Аз лично използвам WinRar.

Едва след като ги разархивирате е редно да ги запишете на USB за да започнете успешно инсталацията.

Пиша това, защото съм чувал, че има определени места, откъдето можете да си изтеглите инсталационни дискове на операционни системи, но обикновено заради спестяване на място те са във вид на образи, на имидж файлове на целия инсталационен диск. Архивирани са.

В общия случай, файловете за инсталацията ще изглеждат по подобен начин, а не само един iso, bin или cue файл:

USBBoot_2

Инсталацията на самата операционна система е вече достатъчно проста и интуитивна, като единственото нещо, което остава да направите е да настроите приоритета за стартиране на операционната система в BIOS-а на компютъра, на който ще инсталирате.

В самия BIOS има меню в което се посочва в какъв ред да търси в наличните устройства операционна система. Най-често това меню се нарича Boot Priority Order, Boot Order или Boot Priority. Или нещо сходно с това. Ще се ориентирате.

Обикновено първо търси в твърдия диск [HDD], след това в оптичното устройство [CD/DVD] и Floppy дисковото устройство, ако все още има компютри, които разполагат с такова.

В настройките на BIOS се влиза по различни начини, в зависимост от производителя. Трудно е да обхвана всички производители, дори и най-големите. Но от моя опит ви препоръчвам да гледате съобщенията непосредствено след включването на компютъра.

Имам предвид съобщения от рода:

  • Press [бутон] to enter setup
  • Setup: [бутон]
  • Enter BIOS by pressing [бутон]
  • Press [бутон] to enter BIOS setup
  • Press [бутон] to access BIOS
  • Press [бутон] to access system configuration

Тези съобщения ви посочват начина за стартиране на настройките в BIOS. Най-разпространените начини са, чрез натискане на F1, F2, F3, DEL или ESC бутоните, но съществуват и други начини. Следете за съобщенията, които ви посочих по-горе.

След като стартирате BIOS, търсете менюто за настройване на поредността при стартиране. Отново в зависимост от производителя, то е нещо от рода на Boot Priority Order, Boot Order или Boot Priority.

Тук трябва да настроите BIOS да стартира операционната система от USB устройството.

Много е важно да запомните, че за да видите USB устройството в списъка от налични устройства като HDD, CD/DVD или Floppy, то трябва да е включено в компютъра при стартирането му. Ако не сте го включили в USB порта при стартиране, преди още да влезете в настройките на BIOS, няма да го видите.

Запазете промените в BIOS, като видите в менюто на BIOS кой бутон служи за това. При мен това е F10. Това е бутона за Save and Exit.

След като направите това и ако сте изпълнили всичко по-горе правилно, след секунди инсталацията на Windows би трябвало да започне.

Успех.

Настройка на Gmail при Samsung Galaxy S III. Push E-mail

Настройката на E-mail клиента на Google e сравнително лесна.

От менюто избирате Gmail, иконата в долния десен ъгъл на изображението.

Screenshot_2013-03-16-11-12-36

Ще ви се отвори меню за създаване на Google акаунт.

Screenshot_2013-03-16-11-13-36

Предполага се, че имате такъв, а ако нямате, можете да го създадете в самата страница на Google, предназначена за това. Или чрез самия телефон, но аз ви препоръчвам да работите на компютъра при тази операция.

Не мисля, че е нужно да ви убеждавам в плюсовете при ползване на Google Account в андроид устройство.

И понеже няколко пъти се е налагало да отговарям на един и същ въпрос, пиша отговора и тук. Ако имате E-mail адрес в Google, значи имате акаунт, регистрацията ви важи за всички услуги на Google, достъпни за региона ви.

След като вече имате акаунт, натискате бутона Existing. Въвеждате данните си от регистрацията. E-mail адрес и парола.

Screenshot_2013-03-16-11-20-26

Продължавате напред, натискайки десният триъгълен символ долу в дясно.

Съгласявате се с лицензионните условия на Google, чрез натискане на OK.

Screenshot_2013-03-16-11-20-47

Следващия прозорец ви подканя да определите кои части от Google акаунта ви желаете да се синхронизират на телефона ви.

Аз ви препоръчвам да настроите синхронизация само на Calendar, Contacts и Gmail, първите три позиции. Винаги можете да промените настройките по-късно.

Screenshot_2013-03-16-11-21-19

С това приключвате въвеждането на акаунта си в телефона и екрана ви ще изглежда по този начин, с изключение на използвания E-mail адрес.

Разбира се, можете да въведете и повече от един акаунт, ако имате нужда.

Screenshot_2013-03-16-11-21-36

Общи настройки за E-mail клиента, можете да направите чрез General settings.

Към момента, актуалната версия на Gmail за Android e 4.3.1 и възможностите за настройки в нея са следните:

  • Confirm before deleting – Изискване на потвържение при изтриване;
  • Confirm before archiving – Изискване на потвържение при архивиране;
  • Confirm before sending – Изискване на потвържение при изпращане;
  • Swiping conversation list – Какво да се случва, когато плъзнете пръста си върху съобщенията;
  • Reply all – Използване на стандартна опция при отговор;
  • Auto-fit messages – Свиване на съобщенията за да се съберат на екрана;
  • Auto-advance – Списъкът с кореспонденции след архивиране или изтриване;
  • Hide checkboxes – Скриване на квадратчетата за маркиране на съобщение;
  • Message actions – Възможните действия със съобщенията да се показват винаги или само във вертикална ориентация.

За конкретния акаунт, избирайки на дисплея самия него, възможностите за настройка са следните:

  • Priority Inbox – Акаунт по подразбиране, в случай че ползвате няколко. Приоритетната ви поща да стане поща по подразбиране;
  • Notifications – Да има или няма уведомления за получена поща;
  • Inbox sound & vibrate – Настройка за тона за уведомяване и дали той да е придружен с вибрация;
  • Signature – Подпис за пощата ви изпратена от това устройство;
  • Sync Gmail – Да синхронизира или не автоматично пощата ви;
  • Days of mail to sync – За колко дни назад да ви показва пощата;
  • Manage labels – Етикети;
  • Download attachments – Да изтегля или не прикачените към пощата ви файлове.

В Android, приложението Gmail използва Push система за уведомяване, в частност Google Cloud Messaging for Android, така че няма нужда, а и възможност, да настройвате честота на синхронизация.

Можете да настроите единствено дали да синхронизира автоматично или ръчно, пo ваше желание.

Това можете да направите и в настройката на акаунта в основното меню за настройки на телефона.

Настройки за синхронизиране на електронна поща, Android.

В тази статия ще разгледам въпроса за синхронизирането на електронната поща на Android телефон, в конкретните примери Samsung Galaxy S III.

Акцентът е кой метод на синхронизиране да се избере от гледна точка на разход на енергия на батерията и конкретните ви нужди.

Ще разгледам двете приложения, налични в Samsung Galaxy S III, използващи двата метода на синхронизация.

Приложението на Gmail, използващо Push синхронизиране и приложението Email на Samsung, използващо Poll синхронизиране.

Ще си позволя съвсем кратко обяснение.

Push синхронизацията е процес, при който получавате пощата си в момента, в който е получена в пощенския ви сървър. Телефонът ви не инициира проверка на сървъра, няма такава настройка. Пощенския сървър се свързва с телефона ви при получаване на нова поща.

Poll синхронизацията е процес, в който клиента настройва периода, през който телефона [mail клиентa, който ползва] да проверява пощенския сървър за получени писма.

Искам предварително да уточня, че няма по-лош или по-добър метод. Кое приложение, респективно кой метод ще изберете, зависи изцяло от нуждите ви.

За да продължа нататък, приемам съвсем хипотетично, че имате непрекъсната връзка с интернет, без значение дали е Wi-Fi или чрез канала за данни на мобилния ви оператор.

Ще предположа и че сте настроили клиента си първоначално да получава само хедъра [header] на електронната поща, преди да прочетете съдържанието [body]. В най-общия случай, хедъра съдържа информация относно датата и часа на изпращане, изпращача, получателя и обекта на съобщението, за какво точно се отнася електронното писмо.

Преди да изясня въпроса с конкретните настройки, бих искал да изясня въпроса с избора на система за синхронизиране. Push или Poll.

И при двете системи устройството ви изразходва енергия за връзка с пощенския сървър и получаване на новата поща или липсата на такава при Poll системата.

Дори и при най-неглижирани изчисления, сметката се свежда до интензивността на кореспонденцията ви, колко писма получавате за определен период и как трябва да реагирате на тях.

Ако кореспонденцията ви изисква светкавична намеса, тогава е ясно, трябва да изберете Push метода на приложението на Gmail.

Ако това не се налага, и желаете да пестите разхода на енергия от телефона ви, за избора ви на система се налагат малко изчисления.

Един прост пример:

Предполагаме, че при свързване с пощенския сървър телефона ви изразходва 20 единици енергия, съвсем хипотетично.

Предполагаме още, че водите интензивна кореспонденция и получавате средно по 15 e-mail съобщения на час. Ако използвате Push метода на Gmail ще изразходвате 300 единици енергия за да получите тези e-mail съобщения. 15 свързвания със сървъра.

Poll проверки Единици на час/Poll Единици/Push
през 1 час 20 1500 % повече
през 30 минути 40 750 % повече
през 12 минути 100 300 % повече
през 6 минути 200 150 % повече
през 4 минути 300 равни
през 3 минути 400 25 % по-малко
през 2 минути 600 50 % по-малко
всяка минута 1200 75 % по-малко

От тази таблица е видно, че при 15 e-mail съобщения на час, при използване на Poll системата ще имате икономия, ако я настроите да синхронизира на повече от 4 минути.
Респективно, при 10 e-mail съобщения на час икономия ще имате при синхронизация над 6 минути.

При 5 съобщения на час, синхронизация над 12 минути и при 1 e-mail на час, синхронизация над един час.

Общо взето, при решение да използвате Poll поща [софтуера на Samsung], при настройката на времето за синхронизация трябва да си направите следната сметка:

Tч =  24/Еd

където Еd е броя e-mail съобщения, които получавате на 24 часа.

Резултата Tч е минималното време за синхронизация [в часове], през което трябва да настроите пощата си да синхронизира, за да имате предимство на Poll метода пред Push.

Ако получавате повече от 24 Е-mail съобщения за денонощие, умножете Тч по 60 за да получите минимално през колко минути да синхронизира пощата ви.

Последният вариант, най-икономичният, е Poll система, един път дневно. Получавате всичките си e-mail наведнъж, подготвяте отговорите и ги изпращате пак с едно свързване.

От всичко написано по-горе е видно, че въпроса коя система е по-икономична не е прост и отговора се формира изцяло съобразно нуждите на потребителя и стила му на кореспонденция. Колко и какви съобщения получава и как трябва да реагира на тях. Няма лоша и добра система.

Настройка на Gmail при Samsung Galaxy S III. Push E-mail

Настройка на Email при Samsung Galaxy S III. Poll E-mail – следва

Запазване на предпочитаните от вас страници. Bookmarks, Favorites.

Ще разгледам въпроса със запазване на предпочитаните от вас страници на три от използваните браузъри, а именно Google Chrome, Mozilla Firefox и Internet Explorer.

Google Chrome

Горе, в дясната част на браузъра, се намира бутона “Other Bookmarks”.
Десен бутон на мишката върху него и от контекстното меню избирате Bookmark Manager.

Google Chrome

В отворилия ви се служебен прозорец “Bookmarks Manager”, вижте в лявата му част, има меню Organize.
Последната позиция е Export Bookmarks to HTML file.

Google Chrome

Избирате къде да се запомни файла и с това сте готови.

В бъдеще, ако ви потрябва възстановяване на запазените от вас като “Bookmarks” страници, на друг компютър или след преинсталация, това става с предпоследната позиция от меню “Organize”, а именно “Import Bookmarks from HTML file.

Mozilla Firefox

Когато отворите браузъра, обърнете внимание на сервизният таб, горе в ляво, оранжев на цвят при стандартен изглед.

Mozilla Firefox

От него таб, изберете Bookmarks » Show All Bookmarks.
Можете да избегнете менюто, като натиснете едновременно клавишите Ctrl » Shift » B
Ще ви се отвори служебен прозорец “Library”, визуализиращ bookmarks, предпочитаните от вас страници.
От него прозорец, в горната част, изберете меню “Import and Backup” и от там “Export Bookmarks to HTML”.

Mozilla Firefox

Посочвате място, където да се запази файла и сте готови.
Импортирането в нов браузър или след преинсталация става от същото място, от позицията “Import Bookmarks from HTML”.

Internet Explorer

В основния прозорец, горе в ляво изберете бутона “Favorites”. Ще ви се отвори панела с предпочитани страници и там ще забележите друг бутон, “Add To Favorites”. Не натискайте него, а триъгълничето в дясната му част. Това ви действие ще отвори контекстно меню, от което можете да изберете “Import and Export”.

Internet Explorer
Посочвате му “Export to a file”, бутон “Next”, указвате какво точно искате да експортирате. Възможностите са предпочитани страници [Favorites], “хранилките” [вашите RSS Feeds] или бисквитките [cookies]. Може и всички заедно, което е за предпочитане. Бутон “Next”, посочвате коя част от “Bookmarks” искате, след което следва да посочите място за съхранение на файловете.
Завършвате операцията с бутон “Export”.

В зависимост от това, какво сте избрали за експортиране, ще имате един, два или три файла. HTM за bookmarks, OPML за feeds и TXT за cookies.

Импортирането става по аналогичен начин, чрез същите менюта.

Експорт на списък инсталирания на компютъра ви софтуер

Експорт на всичко инсталирано на компютъра преди преинсталацията. Име на софтуера, версия.
На Windows Vista и Windows 7 можете да го направите по следния начин.

В Start » в полето Search, напишете cmd. В горната част ще ви се появи cmd.exe. Стартирайте го.

Export_0

Ще ви се отвори прозорец с команден промпт, конзолен прозорец.
Напишете wmic и натиснете Enter.
Ще ви се появи командния ред wmic:root\cli>

Export_1

Напишете следната команда:

product get name,version и натиснете Enter.

Export_2
В зависимост от бързината на компютъра ви и количеството инсталирани програми, процеса ще отнеме малко време, изчакайте.
След като приключи работата си, на екрана ще видите пълен списък на инсталираните програми, както и версиите им.

Export_3

Ако желаете да експортирате списъка за да го ползвате по късно, можете да го направите, както предпочитате, в HTML вариант или в текстов файл.

За HTML вариант напишете командата /output:c:\ProgramList.htm product get name,version. След приключването на експорта, в C: ще намерите файл ProgramList.htm.

За текстов вариант напишете командата /output:c:\ProgramList.txt product get name,version. След приключването на експорта, в C: ще намерите файл ProgramList.txt

Как да създадете и как да имате достъп до Google Music акаунта си, ако сте извън САЩ

Всеки от нас, които прекарваме повече или по-малко време от денонощието в интернет, знаехме за създаването на новата музикална “cloud” услуга на Google, наречена Google Music.
За съжаление, но напълно нормално, от месец Май 2011 “облака” работеше в бета фаза.
Преди около месец, на 17 Ноември 2011, за радост на всички меломани, услугата стартира официално.

Google Music

Съвсем накратко, идеята на Google Music е да се създаде място, откъдето можете да закупите музика, място където да съхраните любимите ви музикални файлове, както и да ги споделяте в облака. Можете да ги групирате по изпълнители, жанрове, дата на качване, а и по създадени от вас плейлисти.

Друга интерпретация е, че се слага край на хегемонията на iTunes, което при всички случаи е добра новина. Въпреки всичко, Google демонстрират далновидност и респект, като дават възможност на потребителите да съхраняват в облака и файлове, закупени от конкурентите им iTunes. От своя страна iTunes отговарят по същия начин, като предоставят възможност на собствениците на Apple устройства да ползват услугата на Google. Това е възможно чрез приложението gMusic, което може да бъде инсталирано от App Store.

Радостна новост е и интегрирането на Google Music в Android Market. Там има нарочна секция, която да служи на потребителите използващи Android устройства.

Потребителите на Android Market могат да закупуват музика, издавана от три от водещите четири глобални звукозаписни компании – Universal, Sony и EMI, както и някои от най-големите лейбъли на независими артисти – IODA, INgrooves, The Orchard, Believe Digital, заплащайки по $0.69, $0.99 или $1.29 на песен. Има разбира се и песни, които са безплатни.

За мен, на фона на всичко останало, голям плюс е че можете да качите файлове и от собственият ви компютър.

За разлика от повечето “cloud” услуги, тази на Google е безплатна. Част възможностите предоставени от Google Music е да споделяте вашата музика с приятели online.
Чрез Google+ всяка песен, закупена през Android Market, може да бъде чута еднократно от приятелите на дадения потребител, които ще могат с едно кликване на свой ред да я закупят и споделят със своите приятели, и т. н.

По повод официалния старт на платформата, анонсирана за първи път по време на I/O Conference 2010, в момента от Android Market могат да бъдат закупени редица ексклузивни записи, в това число неиздаван досега концертен запис на Rolling Stones, първият сингъл от предстоящия албум на Busta Rhymes – Why Stop Now, тракове на Shakira, Coldplay, Pearl Jam, Dave Matthews Band, DJ Tiesto и др.

Базовите функции на услугата продължават да са същите – можете да съхранявате целия си музикален архив в облака, а Google ще го синхронизира между всичките ви устройства. Има възможност да слушате любимите си парчета и offline.

Специално за музикантите е предвидена възможността да си създават свои профили, да качват своя музика и да я продават на цени, които определят сами.

Във фонотеката си, всеки потребител на услугата ще може да съхранява до 20 000 музикални файла. За безплатна услуга е повече от добре.

За съжаление, към настоящият момент [Декември 2011], услугата е достъпна само за потребители, които се намират в САЩ. По друг начин казано, Google Music услугата, прилага филтър по IP адрес.

В настоящата статия ще ви опиша начин, по който можете да използвате тази услуга, независимо къде се намирате, като бихте могли да прослушвате музиката си дори и offline.
В какво се състои тайната.

Ще започна с това, че за процедурата трябва да имате Google акаунт. В Google Mail да речем. Да имате поща от вида потребителското_ви_име@gmail.com. Или да сте се регистрирали в друго приложение на Google, едва ли има нужда да изброявам всичките. В общият случай използвате една регистрация за всичките. Ако нямате такава, създайте си. Отнема минута.

Във връзка с филтрирането по IP адрес, Google Music налага ограничението ползвателят на услугата Google Music да е в САЩ, да се свързва от “американски” IP адрес. На практика обаче, това ограничение важи само при първото свързване. От него момент нататък, потребителят ще може да ползва облака от всяко мяство в света с достъп до интернет.

За първото си свързване с Google Music, аз използвах Tunnel Bear. Според мен, най-добрият наличен засега VPN клиент, при това безплатен във вариант Little Tunnel Bear. Наличен е за download за Windows [версия XP и следващи], както и за Mac [Mac OSX 10.6 и следващи].

Инсталацията е елементарна.
След стартирането на инсталатора, той ще ви запита дали вече имате регистрация в Tunnel Bear или не.

Tunnel Bear

Ако имате е ясно.
Ако не, е нужно да си направите такава, отнема не повече от минута. Изисква се да посочите желано от вас име и фамилия, валиден E-mail адрес [нужен е за потвърждение] и желана от вас парола. Има и поле за вашия Twitter ID, но то е опционално, не е задължително.

Tunnel Bear

След въвеждането на данните се налага да отворите мейла, който сте въвели и да потвърдите регистрацията си.

За да функционира, Tunnel Bear ще инсталира мрежова връзка на вашият компютър, която да ползва при свързването си с VPN мрежата. Той ще ви уведоми със следното съобщение. Мисля, че е излишно да подчертавам, че за да направи Tunnel Bear тази инсталация би трябвало вие да имате права на администратор на въпросния компютър, да сте стартирали инсталатора като администратор.

Tunnel Bear

Инсталацията на мрежовата връзка отнема съвсем малко време. Когато тя приключи, вече сте готови за ползване на Tunnel Bear.

Стартирайте Tunnel Bear и въведете потребителското име и паролата си.

Обърнете внимание на три неща в интерфейса на програмата.

Долу, двата ретро превключвателя и статуса в основния прозорец.

Десният ключ служи за определяне в коя VPN ще се свържете [USA или UK], а статуса “на екрана” показва моментното ви състояние [Connected, Disconnected].

Превключете десният ключ на US и се опитайте да се свържете чрез левия.

Възможно е да не се получи от първият път, но след вторият вече всичко ще е наред. Все пак това е публична VPN мрежа и някой път е доста натоварена.

При успешно свързване ще видите следният екран. Син със статус Connected. Ако не сте свързан ще е сив, със статус Disconnected.

Tunnel Bear

След успешното ви свързване, вече ще се “намирате” зад IP адрес на територията на САЩ и няма да има пречка да активирате Google Music акаунта си.

Докато сте свързани чрез Tunnel Bear, влезте в страницата на Google Music, след това “My Music” горе в дясно, въведете Google потребителското си име и парола, тези които ползвате за пощата си или друга услуга на Google.

След успешно свързване, акаунта ви е активиран и можете да качвате музиката и да я прослушвате където и да сте по света. Излезте от акаунта си.

Изключете Tunnel Bear и спокойно можете да го деинсталирате, ако не ви е нужен за някаква друга цел.

Музиката си можете да качвате, като влезете в акаунта си и изберете Upload Music от страницата. Намира се горе в дясната част.

Google Upload Music

Google ще ви предложи да използвате Music Manager, препоръчвам ви да приемете предложението.

Малък софтуер, който ви позволява да посочите папките в които съхранявате музиката си локално и той автоматично да го качва във вашата онлайн Google Music фонотека. За това използвайте бутона Add Folder. След натискането на бутона Apply, Music Manager ще качи наличната музика от посочената от вас папка.

Music Manager

Разбира се, можете да си направите отделна папка Google Music, ако не искате да качвате всичко, а да съхранявате онлайн само определени албуми или музика.
При включването си Music Manager синхронизира съдържанието на папката с музиката ви в профила.

Бих искал да подчертая, че на практика синхронизацията е еднопосочна. Ще обясня.
Music Manager качва музиката от тази папка във вашият профил в Google Music, както и сваля закупената от вас музика в папката.
Ако обаче сте закупили такава, което засега на потребители от България, в общия случай е невъзможно.

Потребителите извън САЩ не могат да закупят музика от Google Music секцията в Android Market, тъй като за тази цел, само засега надявам се, е нужна USA кредитна карта. Никакви други варианти от рода на PayPal и подобни. В общия случай потребителите от България не разполагаме с карти от USA. Набавянето  не е непреодолим проблем, но едва ли някой ще го направи за да си купи музика, при наличието на толкова много алтернативни източници.

При моите тестове, при опит да се свържа с Google Music секцията на Android Market през компютъра ми, на екрана получих съобщение, че тази секция не е достъпна за потребители от моята страна.

AndroidMarket

Успях да преодолея това ограничение, отново чрез Tunnel Bear, но така или иначе пречката с ограничението за използването само на USA кредитни карти засега остава.

При всичките условия по-горе, предполагам, че е ясно, че е редно да пазите музиката си на компютъра си или на друг носител, а не да разчитате на Google Music да съхранява цялата ви фонотека.
Google Music не е услуга или инструмент за съхраняване на музика, а улеснение в определени ситуации.

Музиката ви там е в случай, че желаете да я слушате докато сте на път, на мобилното си устройство, когато не сте в къщи или пред вашият компютър, а на другото място и на чуждият или служебен компютър имате достъп до интернет.
Download на файловете ви обратно на компютъра ви не е възможен, поне не в същият вид, в който сте ге качили.
Google Chrome и Mozilla Firefox предлагат поне една дузина Chrome extensions и един много добър Firefox add-on, с които можете да го правите, но така или иначе, музиката която сваляте ще е с битрейт 320 kbps, в mp3, формат независимо как сте я качили.
За слушане на компютър или телефон, поне за мен, 320 kbps са повече от достатъчни, но все пак е редно да го знаете.
Освен това, закупената от вас музика, можете да свалите по стандартния за това начин, чрез Music Manager, не повече от два пъти. Тя си остава във фонотеката ви в профила, но не можете да я сваляте повече [по стандартния начин]. Предполага се, че два пъти са достатъчни за да я запазите на алтернативен носител.
Това са официални данни, а не достигнати от личен опит.

AndroidMarket_1

Благодарение на Pablo Carballude, разполагаме и със софтуер, с който можем да свалим фонотеката си.
За съжаление само цялата, а не само отделни песни, въпреки неговите твърдения, че това е възможно, ако използваме Playlists или Search results. Поне при мен не се получава до настоящия момент. Дано ревизира иначе прекрасният си софтуер и го направи малко по удобен.

Софтуера се казва Google Music Downloader, безплатен е, под GPL лиценз. На самата страница авторът е публикувал и връзка за download на source code.
За работата му се нуждаете от инсталиран Microsoft .NET Framework 4.

След като стартирате Google Music Downloader, влизате в профила си, преминете от менюто в ляво в секция Songs и стартирайте свалянето с бутона Download Those Songs. Намира се долу в лявата страна на прозореца. Пиша ви това, защото аз трудно се ориентирах в първия момент.